Това си е рисково дело, отвсякъде, бих казала. Особено когато си решил да се насочиш към онази, по-тънката, по-фината, интимната, по-сложната, дълбоката страна от неговото изключително респектиращо творчество. Дали Боряна Ламбрева е осъзнавала към какво посяга, за да създаде книгата си “Камерният свят на Павел Герджиков” (Авангард Прима, София, 2020). Не знам, не съм я питала. Но знам, че бях приятно изненадана, когато видях книгата. И щастлива, след като я прочетох.
Защото тази книга, без да претендира за абсолютна изчерпателност, ми разказа съществени, важни неща. Дари ме със значителна фактология. Познавам Павел отдавна. По-точно, той ме допусна до себе си през 1972 г. Няма как да забравя това. Рядко в живота ти влизат личности от такъв калибър. И докато не зачетох книгата на Боряна мислех, че знам много за живота му, за човешката му същност и за изкуството му като концертен, че и оперен артист. Оказа се, че да, знам, но далеч не толкова много. Интересно как този труд, който се простира само върху 180 страници, очертава внушителната перспектива в житейския и творчески път на един рядък музикален талант, който освен, че е надарен щедро от Господ със страхотното умение да ни приближава към музика от всякакъв род и жанр, го прави с необозрима любознателност и, бих казала, нечовешко трудолюбие.
Боряна Ламбрева е прекрасен камерен музикант и преподавател. Да не забравя, тя е професор, доктор в Националната музикална академия. Ако не прикачвам титлите към името й, то не е от неуважение, а от страх да не би текстът ми да се формализира повече отколкото е необходимо. А и става дума за труд, обрисувал най-неформалния голям артист, когото познавам. А аз познавам доста. За да изгради този труд Ламбрева е ползвала много, много източници. Между тях най-напред поставям разговорите й със самия певец, които тя е провела целенасочено, с точна представа какво е необходимо за изследването й. След това идва огромният архив на Герджиков. Данни от него щедро са нанесени в книгата, но от начина, по който ги ползва авторката, става ясно, че тя е прегледала и прочела всичко, което й е било предоставено. Такъв тип познание се откроява лесно и в избора на структура, и във фактите, които са намерили място в този безценен труд. Внимателно ги е подбирала за основните раздели в изложението си. Сигурна съм, че трябва да ги цитирам тук за да информирам всеки, който още не е открил за себе си книгата на Боряна, в която тя отделя: “Години на формиране”, “Камерно изпълнителство – чуждестранни композитори”, “Българската солова песен в репертоара на Павел Герджиков и творческото му взаимодействие с български композитори от ХХ век”, “За изпълнението на камерна и вокална музика”…глава, която е изключително важна за всеки, който иска да се реализира в камерността, с щедро споделения опит от певеца. Отделено е място и на педагогическата, и на музикално-обществената дейност на Герджиков, има и библиографски справочник, внушителен списък на записите му в БНР и на неговите плочи, както и факсимилета от заглавия на творби с посвещения на български композитори. Не искам да пропусна предговора на Боянка Арнаудова, както и уводните думи на Ламбрева, които очертават могъщото присъствие на Герджиков в музиката. В книгата са поместени и много снимки, които връщат в паметта или тепърва създават памет за големи музиканти, които днес са позабравени. Като дългогодишната партньорка в концертната дейност на Павел Герджиков, пианистката Вера Баева, която бе и композитор.
Убедена съм, че книгата нямаше да е така прецизно насочена към най-важното, най-ценното, най-същностното от колосалния творчески живот на певеца като камерен музикант (не е пренебрегнат и вокално-симфоничният му репертоар, отделя се място и на оперния певец Герджиков), ако самата Ламбрева нямаше значителния опит като камерен музикант, който се е посветил на вокалното изкуство. Само през личния опит, през професионалното познаване на един жанр, на репертоарните му параметри, може да се прецени и направи подбора на най-сериозните страници от живота на един артист. Тъкмо това познание е определило важността на фактите и коментара към тях, културата и вкуса в изложението на Ламбрева. Тя работи чудесно с думите; опитът й на музикант я предпазва от изкушенията на излишната, често обременена с фалшива терминологична сложност, претенция в идеята за професионална компетентност. Словото й органично кореспондира на природата на обекта на изследването й. Самият Герджиков притежава великолепната дарба да обясни сложните неща простичко, с точни думи, понякога пропити от чудното му чувство за хумор. Това негово качество, а и не само то, е отразено в книгата естествено и ясно или през неговите цитати от разговорите му с авторката, или през други текстове, в които словото му блести, единно с това на авторката.
Непринудено, любовно, почетно и с респект Боряна Ламбрева разказва за пътя на Герджиков, за маниера му на работа, за принципите му на артист, който счита, че една от най-важните негови мисии е да покаже българската песен, българската музика на хората. Много трудна мисия, на която певецът се посвещава през целия си невероятен творчески път. И която е само малка част от вековното, изпълнено с история, огромно поле на камерността сред всичко, що е пресъздадено от него. Бих оприличила книгата на сбирка с реликви, които означават вечността на личности и шедьоври в българското камерно пеене. На композитори и изпълнители, свързани с Павел Герджиков, които са съградили заедно с него, а и, защо не, благодарение на него, камерната реалност в българската музикална култура – и чрез българските, и чрез чуждестранните опуси. Една безкрайност е, като енциклопедия на европейското камерно (и не само) музикално наследство. В труда на Ламбрева откривам и латентно завещание към днешните млади български гласове, които бързат към оперните сцени по света с няколко роли, без да мислят да се впуснат в дълбинното, по-интимно, не толкова атрактивно за масовия зрител, но така заредено със смислена красота, вокално камерно изкуство. И съм убедена, че като педагог тя ще продължава да ги стимулира в разширяването на личния им културен хоризонт, да им разкрива възможните проекции в камерния жанр. Като един от наследниците на делото на Павел Герджиков.