Дали се харесваме или не, ние, музикантите, сме общност, която знае цената на професията си. Музикантът се прави дълго време. Може би затова е затворен в своята си игра и не е най-социалният човек. А и доста е обиден от две десетилетия насам. “Знам, че свириш, ама к’во работиш?” – това тукашно мислене не поддържа светли мисли. Тъкмо то в момента тръгва да унищожи десетилетния труд на съсловието и неговия “предмет на дейност”.
Вече ни спуснаха Проекта за реформа в културните институти. Няколко предхождащи случки трябваше да ни подготвят за него. Най-напред Вежди Рашидов преструктурира министерството. Как? Изчезна структурата за музика. Вмести я в структура с театъра и театрал я оглави. Месеци по-късно най-добрият и с реален авторитет извън България международен фестивал за живо изкуство в България, „Мартенски музикални дни” в Русе, по случай 50-годишния си юбилей като „подарък” при обсъждане на бюджета получи доста нелепи въпроси от представител на новодошлите властници. Та започнаха писания, обяснения, уверения… Този сюжет наивно го забравих. За кратко. Малко по-късно Рашидов заговори за реформи. След което от властта започнахме да чуваме какви страшни пари потъват в културата. Не беше само „гьолът в Белене”. Ами и в културата имаше страхотни разхищения, та колосалният й бюджет (цели 0.5 от държавния) се топи от тези хайлази и прахосници. Използвачи, синекури, мързеливци – не дават продукцията, за която получават колосалните заплати между 300 и 500 лева. Никой от властта не разказва на народа каква заплата е отредила европейската ни държава за музикантите, за оркестрите. На народа се казва: тези ви ядат парите. Затова сте бедни…
След това от телевизора Бойко Борисов размаха билет за старозагорската опера. Той, видите ли, излизал 130 лева по себестойност. За нито един от 42-та театъра в страната не ми се даде този пример, а за една от 6-те опери… Не искам никого да настройвам срещу театралите, защото това иска властта – да ни види как се бием за поминък, за живот, как се унижаваме и излагаме! В момента май властта иска да постави артистите срещу музикантите на гладиаторския принцип. И защо да не го прави – традициите от последните 20 години й дават пълното основание да е сигурна в успеха. Тук опозицията дори няма да забележи за какво става дума. През тези години политиците доказаха, че не ги интересува такъв “предмет на дейност” – класическа музика. И не искат да го познават. И което е по-страшно – искат и хората да не го познават, да живеят без него. Защото, когато е не само беден, но и прост, народът лесно се управлява. Българинът вече е много лесен за управление.
Нямало публика, нямало приходи! Защо няма? Защото публика се създава! Кой махна предмета „музика” от училищата като излишен – само с три години не става! Коя глава измисли, че ученето на нотното писмо било като чужд език, та да не се започва от първи клас, а по-късно. Кой прегръща чалгата навсякъде, щото сме били демокрация… Двайсет години се вършат тези престъпни идиотщини с музиката, все плод на политици без елементарна култура! Без домашно възпитание и навик на един концерт месечно да се иде поне! За 20 години представителите на властта, които съм срещала в опера и на концерт, не могат да попълнят десетте ми пръста. А както знаете, аз ходя. Аз съм данъкоплатец и имам право да изисквам това от тях – да показват уважение към труда на музиканта! В концертната зала! Не на стадиона!
Тъкмо затова продуктът им, наречен реформа, никак не ме учудва. И все пак, искам да задам няколко въпроса.
1. Каква е целта на реформата, каква е нейната насока, как тя ще оптимизира разпределението на музикалните институти, без да засегне интересите на публиката? Не са ли това съкращения без логика и мисъл – само за да докарат някакви никакви пари? Ще се дадат 1 милион и осемстотин хиляди лева, за да се направят въпросните съкращения, а самите те ще донесат по-малко пари. И повече бели!
2. По какъв критерий се определя къде и какъв институт да остане? Например, в Русе да има опера, а в Пловдив – филхармония? (Според мен – с чоп.) Прегледах в сайта на министерството отчетите за 2009 г. Показателите на Русе откъм публика са по-добри, отколкото тези на Пловдив. А нали този бил критерият! И още, помисли ли някой, че при “предмет на дейност” опера, не се дават пари за концерти. Тоест, Русе, градът с най-добрия музикален фестивал и с един чудесен симфоничен оркестър, ще се раздели с една четвърт от него и вече няма да има концертен живот през сезона. Това е, като да отрежеш краката на шампиона си по бягане… Друг е въпросът, че и Русе, и Пловдив имат много по-голям потенциал за мениджърски идеи и разработки – особено когато директорът се интересува от това. Но и директорите се избират и назначават от МК.
3. Някой задал ли си е въпроса, когато няма концерти през сезона, какво става с публиката? С нейните познания? С потребността й да слуша симфонична музика? Този вид сред българите още не е погубен. Въпреки че се прави всичко възможно да се случи. Чакам Европа и за това да ни наложи санкции – за сегрегация на определени жанрове от музиката.
4. Според проекта, Държавните филхармонии в Шумен, Враца, Видин и Плевен се преобразуват в “Симфониети”. Бих искала да знам името на автора на “симфониетната идея”. Имам право! По-добре, по-почтено е да се съкратят оркестри, отколкото да се имитира грижа и да им се отнеме възможността за работа с нормален симфоничен репертоар. Тоест, да са обречени на вегетация. (Състав тип “Симфониета” е за изпълнение на музика до края на XVIII век.)
5. Къде е стратегията за мобилност на съставите, от която и те, и слушателите, и българската култура биха спечелили? Знае ли се, че от две десетилетия в България има десетки, средни по население, градове, които не са чули един тон жива класическа музика?
6. Знае ли някой в МК нещичко за експорта на съставите ни в чужбина? И мисли ли какво ще се случи, например, с търговските марки “Арабеск”, Музикален театър, Русенска филхармония, Пловдивска опера…
Какво на трупата “Арабеск” не й е съвременно, иновативно, европейско, та трябва да се слива с оперетата? Работят като луди – срещу едни заплатки, и са доста търсени за партньорства. А сега им се отнема най-важното за пред света – името, с което са градили авторитета си. Това след години “Възродителен процес 2” ли ще се нарича? Или “Изличаване”?
7. Защо дори Мадона, когато прави турнета, които се реализират по стадиони, си търси спонсори? Нали събира по 50 хиляди души? И може ли композиция, създадена за акустиката на дворец, да оглася стадион. Високата култура е скъпо нещо, господа! И само неофит може да говори, че една опера трябва да си върне парите от спектакли – дори с претъпкани салони.
8. Може ли Вежди Рашидов да каже откъде почерпи данните, че в Италия има 5 опери, които така “мъжки” поднесе на читателите на списание „Тема” (бр. 22 от 2010)? Берлускони лично ли му каза как „с меморандум ги е извадил на пазара”?
И т.н.
Знам, че въпросите ми ще останат без отговор, защото властта не обича да чете вестник, който не й се радва. Но съм длъжна да ги задам заради честта на едно съсловие, което сега се опитват окончателно да изпратят в небитието.
Вестник „Култура”, бр. 28