Този текст написах преди години – през 2012 г., но тъй като обектът му сега оглавява съставите на радиото, реших да припомня за какъв изключителен професионалист става дума. Може някому да е полезно.
Отдавна предвидих, че един ден ще ми се наложи да пиша подобен текст за директора на Софийската филхармония. Но на 12 януари т.г., пред смаяния ми поглед, той де факто бе провъзгласен от заместник-министъра на културата Митко Тодоров за владетел на зала “България” с пълното право да извива ръцете на всички останали състави, както си иска и с колкото иска – независимо дали са държавни, дали са частни, дали са общински, дали могат да платят или не могат! Всичко било законно, тъй рекъл Рашидов! Тогава вече ми стана ясно, че нещата са стигнали до пълен абсурд – първо въдвориха симфоничното дело само тук, в София, а сега заръчват на Явор да го прекрати с алчността си.
Какво се случи до този исторически момент, когато търговците завладяха храма с благословията на властта?
– Явор Димитров стана директор на филхармонията след напускането на Емил Табаков – през 2001 г. Преди това той бе пак директор – на Центъра за музика в Министерството на културата. Понеже се прочу там на всички нива, не му дадоха втори мандат, а утешителната му награда (за съжаление) стана Филхармонията. Не без радостните възгласи на оркестъра в самото начало и съвсем не между другото. Но оттогава господинът усилено и непрекъснато се бори и за политически стол (у нас или в Брюксел, няма значение) чрез евролевицата на проваления политик Александър Томов. Абсолютно логично, впрочем.
– Като чета в Интернет колко неща може това момче (описани от… кого?), няма как да не се сетя за кухненските комбайни “Мулинекс”, впрочем, домакините много ги обичат. Значи, Явор е поет, преводач, композитор, мениджър, педагог, политик, обществен деец. На „историческото” заседание в Министерството на културата каза, че и юридически познания имал. И явно си вярва. Защото критериите му за професионални познания са: “Не е важно колко знам и мога, важното е да създавам такова впечатление, а и награда някаква да получа…” Най-новите му награди са от дамския клуб “Зонта” и от СМТДБ. Все във връзка с юбилея му!?! Това, че Явор Димитров си вярва, е напълно разбираема диагноза, но защо се правят, че му вярват в принципала на залата и на оркестъра? Това е интересният въпрос.
– “Перфектният звук без конкуренция”, девизът на оркестъра, появил се с началото на неговото управление, е действително уникален за световната симфонична култура. Няма разумен професионалист на планетата, който да постави подобно инфантилно смехотворие като лого на симфоничния състав, който ръководи. Самохвалството не върви ръка за ръка с изкуството. В програмите на филхармонията, откакто несъстоялият се политик е директор, много рядко има интересни неща. Обикновено те се дължат на гостуващите артисти. От години се вижда, че там няма кой да оглежда цялата програма за сезона (ако изобщо е направена преди началото му), да я сравни с предната година, да си спомни какво е изпълнявано, да знае музикална литература за оркестър, да познава тенденциите и да има визия за репертоарното развитие на оркестъра. Да прави изкуство в контекста на концертната практика в столицата. Защото, казвам го и с горчивия си слушателски опит, той не разбира от тези неща. Той просто яхна славата на филхармонията и перманентно се позовава на нея. Десетте години на неговото директорстване доказват това. Цели десет години! На Димитров те му послужиха единствено да пресуши и обезличи “перфектния звук” до такава степен, че тази реклама на оркестъра, старателно отпечатвана във всяка от безличните му концертни програми, да се превърне във вицово определение от съсловието.
– Припомням, че филхармонията до сезон 2009-2010 нямаше главен диригент. Явор беше “удостоил” няколко лица с титлата “постоянен гост-диригент”. Гениална находка! Но когато генералният директор на БНР Валерий Тодоров покани Емил Табаков за главен диригент на СО на БНР и с това ликвидира порочната практика някой от другата страна на света с дистанционно управление в ръка да се прави, че ръководи оркестъра, Явор, пак недоразбрал за какви принципи и личности става дума, очевидно примамен от обещания за турнета и пари, покани австрийския гражданин и пианистАлексей Корниенко за главен диригент на филхармонията. В краткото си битие на такъв Корниенко ще се запомни с няколко небивали свои „диригентски изяви” (още не мога да забравя провалената “Турангалила”, например, но и не само нея). Няколко реални ползи имаше от това назначение: за Явор Димитров – участие като композитор в един компактдиск на ORF, в който пианистът Корниенко и съпругата му Елена Денисова са записали и негово творение, и за публиката на филхармонията – да види/чуе един голям диригент – Юри Симонов. На този концерт оркестърът веднага живна, припомни си какво значи да работиш, да правиш музика.
Защото оркестърът продължаваше да бъде третиран повече като стока, отколкото като артистичен субект, който, при разумно обоснована и професионално издържана кадрова и репертоарна политика, също би могъл да донесе и приходи. Тоест, филхармонията получи не директор с визия, а търговец, който гледа да продаде стоката, много често с намаление, само и само да не се залежава. Обаче “стоката” не се обновява нито с идеи, нито с хубава музика. И клиентът вече е разбрал това – не случайно през изминалия сезон филхармонията има продадени средно по 300 билета на концерт. А сезонните й концерти не са 80 на брой, както ги размахва директорът, а не повече от 40.
– Лошо е, когато директорът разгръща фантазията си само по отношение на собствените заслуги. Но когато става дума за творчество в правенето на симфонична политика – нещата са отчайващо банални. И инертни. Инерция е, например, непрестанно да се хвалиш, а след невъзможен концерт на оркестъра, който ръководиш, при липсата на какъвто и да е смислен аргумент, да тропваш с ръчичка по масата ида казваш: “Аз твърдя, че това е най-добрият оркестър!”. Толкова е елементарно като действие и внушение! Но за министерството е достатъчно, май. Като разглеждам биография, творчество, чиновническа дейност и др. на господина, не виждам на какво отгоре демонстрира подобно самочувствие.
– В търговската дейност на директора, например продажбата на билети, има също интересни неща. На 22 декември 2011 билетът на първи балкон, втори ред, ми струваше 20 лева. На същия ред – на 12 януари 2012 – само след три седмици, билетът ми струваше 5 лева. Как се обяснява подобно нещо пред принципала? Обяснява ли се изобщо? Да не говорим, че с големи солисти (Албена Данаилова и Александер Хюлсхоф) и с изпълнението на произведение от много популярния композитор Георги Арнаудов в зала “България” имаше не повече от 350 души! Същата Албена Данаилова бе солист и на радиооркестъра с Емил Табаков на 23 декември заедно с още четирима български изпълнители – тогава в зала 1 на НДК имаше към 1600 души.
Продължавам с темата “билети” – защото тя е свързана с приходи. Когато Табаков стана ръководител на радиооркестъра, много хора от неговата публика идваха да се оплачат, че касиерката на филхармонията (тогава, в края на 2008 г. и в началото на 2009) ги връща, ако са отишли да си купят билет десетина дни преди концерта. Касиерката ни обясни, че Явор Димитров й е забранил да продава наши билети по-рано от седмицата, в която е концертът. Това е абсолютно унищожаване на конкуренцията. И безпомощност! Разбира се, касата бе сменена.
Сега, след ремонта на зала “България”, направен с нашите пари, Явор Димитров забранява продажбата на билети за останалите състави на друга каса, освен на филхармоничната. Тоест, той казва: “Друга каса във фоайето на филхармонията няма да има.” Той иска (срещу високата комисионна, която е определил за продажба на всеки билет) да контролира продажбата на билети на своите конкуренти. И от Министерството се правят, че не разбират за какво става дума. Че това е нагло използване на права, които са ти подарени. Питам, защо са му подарени. Но никой не отговаря.
– В прочутите “платени” концерти на филхармонията най-ниската цена се дава на музиката. И музиката излиза такава, евтина. Разбира се, и на други места богати люде си плащат да дирижират оркестри, но не може да се случи на национален оркестър да се казва: “Плащам си, значи ще дирижирам, както искам”. Това води до особен вид покруса у работещия в оркестъра, а музикантското съзнание, за да се спаси, се самопокварява – циничният поглед спасява от чувството, че си унизен.
– Много често Явор Димитров се идентифицира със Софийската филхармония и личната си вендета към един или друг субект или институция подписва с институцията, която ръководи. Опитвала съм се няколко пъти да му обясня, че той не е институцията. Но той не иска да направи разлика. Сигурно не може. Така е и с поредното му писание в сайта на филхармонията, когато пак е дал свобода на вдетинената си фантазия, но не се е подписал лично. Става дума за едно предаване на Класик ФМ Радио от 13 януари тази година. Там са обяснили поредните Яворови „движения” във връзка със зала “България” и билетите за концерти. И са се обадили сериозни хора с възражения, отправени към този чуден ръководител, Говорил е и генералният директор на БНР. А Явор пише, милият, в сайта на филхармонията, че изказванията са неверни и тенденциозни. Този човек има следния тик – когато иска да оклевети някого, първо започва с думите, че “много го уважава”. Някакво такова съчетание, оксиморонно ли, що ли. Уважавам лицето Х, но то лъже. Така е с генералния директор на БНР. И Табаков уважава! Дори и мен! Но всички правим инсинуации.
Връщам се към сайта на поверената му институция, който обикновено е за информация, а не за лични вопли. Но така и не съзирам какви концерти ще има филхармонията през март, април, май и юни. Сигурно не знам къде да търся.
– Явор Димитров като директор на Национален културен институт е способен да прати хора да късат съобщения на конкурентния радиооркестър къде публиката може да си купи билети. Това дъно той (не оркестърът) достигна през септември, като ми заяви по телефона, че не му харесвал изразът “внезапен ремонт” за зала “България”. Ремонтът бе чакан отдавна, но той тръгна без никакво съобщение от Министерството на културата до съставите, които вече бяха готови за сезона – тъй като ремонтът започна едва през август. Нека да каже, че лъжа. С него приказката: “Крадецът вика…” никога не губи актуалност. И защо да не е така, като в министерството харесват и думите, и действията му. Че се чувства абсолютно подкрепен, си личи по цялата му безочлива безотговорност!
– Сега стигам до началото: наемът от близо 5000 лева, който Димитров иска от останалите оркестри и състави, за да могат да свирят в единствената нормална концертна зала в София (ако това не е монополизъм и, пак ще кажа, унищожаване на конкуренцията, поощрявано от Министерството, какво е!), както и принудата, която иска да окаже на всички с (не)продажбата на билетите за концертите им, е единственият му начин да се справи с по-способните от него свои конкуренти. Не на филхармонията, моля! Неговите! Иска човекът да упражнява контрол чрез забрани над продажбите и да ни ограничава приходите, както правеше преди три години. И да оправдава липсата на публика на своите концерти с общи тенденции. Защото репертоарната инвенция и ниската посещаемост много отдавна разкриват (не)професионалния облик на филхармоничния директор. Ниското равнище на постъпките му очевидно не прави впечатление в тежко провинциалната среда, която го слуша. И така той съумява да пречи на всички, които искат да работят. И на Емил Табаков и радиооркестъра, и на ръководството на БНР, и на музикантите от “Софийски солисти” и Пламен Джуров, и на Класик ФМ М-тел оркестър, чийто ръководител Васил Димитров докарва солисти, а и всички добри български солисти свирят с тях. Явор отказва на публиката да чуе хубава музика в единствените подходящи за това акустични условия в София. Отказва да проумее, че професионалният капитал много често замества реалния – не изцяло, но пък нещата се случват на по-нормални цени. Става с авторитета на големия музикант в чужбина. С когото много артисти музицират с по-малък хонорар. Става с много, много работа! Музиката е, която свързва хората. Не само парите от нея! И културата, познанията, талантът, толерантността, трудът… Той няма как да го знае. Това са все понятия, които не се връзват с неговата личност. Питам: “Защо и докога ще се пречи?” И докато питам, заявявам най-отговорно:
– Явор Димитров не става за директор на Филхармонията. В историята на Филхармонията до 2001 г. такава фигура няма. Дори и в социализма в този институт се съблюдаваха професионалните йерархии – главните диригенти определяха репертоара и гостуващите артисти. Още веднъж казвам, та дано се разбере: действията на Димитров, манталитетът му унищожават нормалната конкурентна музикантска среда за стимулиране и развитие на високата музикална култура. За десет години направи каквото можа! Но въпреки това минава от конкурс в конкурс в Министерството, от което мога да си извадя поне две заключения: или в Министерството на културата никой нищо не разбира, или конкурсите са нагласени, защото на някого Димитров е много удобен. А може би и двете са верни. Затова, като музикант, който обича музикалното изкуство (а не собствения си просперитет в него), но и като данъкоплатец, настоявам Явор Димитров да бъде уволнен. Поради некадърност в управлението на Филхармонията; поради злоупотреба с поверената му държавна собственост, наречена концертен комплекс “България”.