NETERRA.TV+ предлага на меломаните дванайсет виртуални концерта, обединени в Коледен фестивал на класическата музика (11. 12 – 10.01). Програмата на фестивала е дело на диригента Найден Тодоров и включва видеозаписи на концерти с много известни изпълнители – диригенти, солисти и оркестри от Виена, Берлин, Лос Анджелис, Ню Йорк, Забранения град в Пекин, Тангълууд, Мюнхен, Лондон и София. Както и спектакъл на балета Лешникотрошачката от Чайковски на Берлинската Щаатсопера, под диригентството на Даниел Баренбойм. Очевидно създателите на фестивала са имали предвид празничния период, което е определило и жанровата специфика на концертите. Освен автентичните класически концерти, в програмата се срещат и кросоувър-проекти, както и гала-концерти. Общо взето този фестивал е по-близко до новогодишната атмосфера, отколкото до коледната, защото подборът на концертите кореспондира по-скоро с еуфорията около настъпващата година, отколкото с рождественската святост.
Четири привлекателни концертни събития са включени в американската част от програмата на фестивала. В две от тях централна фигура е диригентът и композиторът Ленард Бърнстейн. “Джошуа Бел в Сентрал Парк” е интересен документ от 2001 година. В този концерт големият цигулар свири откъси от мюзикъла Уестсайдска история, съпроводен от Нюйоркската филхармония с диригент Уилям Единс. Много професионалният аранжимент за цигулка и оркестър е на Уилям Дейвид Брон, а самият Джошуа свири изключително отдадено. Той свири на Страдивари от 1713 г., която преди него е била притежание на легендарния цигулар от първата половина на ХХ век Бронислав Хуберман. За записа си на сюитата Уестсайдска история Бел има Грами-номинация. Но той не е единственото лакомство в този концерт. Към него се присъединява и колоратурното съпрано Кристин Ченоувет с прочутата ария на Кюнегонд от операта на Бърнстейн Кандид, а дуетът им в темата Самотен град от мюзикъла на Бърнстейн В града. И суингиращият Джошуа се яви впечатляващо с импровизациите си върху темата Ню Йорк Ню Йорк от същия мюзикъл.
Два концерта с Густаво Дудамел и с филхармонията на Лос Анджелис влизат в обявения фестивал. Единият е в концертната зала “Уолт Дисни” и е посветн на музиката на Гершуни с Кубинска увертюра, Един американец в Париж и Рапсодия в синьо, която е кулминацията на концерта, най-вече заради Хърби Хенкок, който бе солист в рапсодията, но и изсвири няколко от евъргрийните на американския класик, така както само Хенкок може. Събитието е от 2о11 година и е фиксирало ентусиазма на оркестъра във втория сезон на Дудамел като негов шеф-диригент. Другият концерт на 40-годишния днес венецуелец, чиято международна кариера бе стремглава и силно подкрепена от Клаудио Абадо и Саймън Ратъл е назован “Танго под звездите” (2016) – отново ефектен концерт-спектакъл с музика от Пиацола, Хианстера и Лало Шифрин със солисти китариста Анхел Ромеро и бандонеониста Сет Азарноу. Танцьори излязоха на сцената за да представят в ефектна хореография няколко хита на Пиацола – Смъртта на ангела, Сбогом нониньо, Забвение и Либертанго.
От четирите американски проекта, за мен най-цялостен в реализирането на заявената тема бе концертът от Тангълууд (2018), който отбеляза мащабно – цели два часа – 100-годишнината на Ленард Бърнстейн. Както се знае Бърнстейн е много свързан с академията за музиканти в Тангълууд, основана от Сергей Кусевицки и Бостънския симфоничен оркестър. Оркестърът постоянно участва с концерти и в майсторските класове на големи диригенти. Тук освен музикалния директор на оркестъра Андрис Нелсонс на пулта се явиха Кристоф Ешенбах, Кийт Локхарт, Майкъл Тилсън Томас, посрещнат с отромни овации, както и Джон Уилямс. За да празнуват Бърнстейн в Тангълууд бяха пристигнали и солисти като Йо Йо Ма, Томас Хемпсън, Сюзън Греъм, Надин Сиера, Мидори…Изброявам само някои от тях. Концертът бе съпроводено от кадри със самия Бърнстейн (говори, композира, дирижира), прочутите кадри от майсторски клас, в който е открита и диригентката Марин Алсоп, която направи световна кариера. Тя гостува и на Софийската филхармония. В спомените на солистите и диригентите бе споменат и Малеровия сегмент от диригентската кариера на Бърнстейн, както и всички негови колосални в мащаба си дейности. Тази изключителна фигура в музикалната история на САЩ и света тук бе разгърната последователно и с много силни прочити на негови произведения. Финалът на концерта бе с част от Малеровата Втора симфония, която трябваше да означи и увенчае делото на този огромен музикант, който абсолютно заслужено още приживе се превърна в икона не само за Съединените щати, но и за целия свят. Игор Стравински, познат като скептичен коментатор на диригентското съсловие (а в случая става дума не само за диригент, но и за композитор – при това не само на мюзикъли, за педагог, за страхотен пианист също, за сериозна обществена фигура ) го коментира със специфичната си ирония: “Няма да се учудя, ако чуя, че той дирижира няколко концерта едновременно: показва оркестровото встъпление в Карнеги Хол, лети към Линкълн сентър и дирижира първите тактове на следващия концерт и така нататък, а неговите подчинени (защото сега той е цяло учреждение) се мъчат след него да завършат и едното, и второто, и третото. Но колко скучен би станал Ню Йорк без Ленард Бърнстейн!”. Тук може да си припомним колко страст влагаше Бърнстейн в прочита си на музиката на Стравински. Особено на Симфония в три части!
Добре е да преживееш няколко часа, като се присъединиш към американската музикална действителност. Не само забавлява, дава повод и за размисъл. Продължавам да гледам видео концертите, които не съм познавала. След време може да ви занимая с някои фестивални филми от Европа. От Пекин – също.