… разгръщам програмата, която предлага 62-то издание на фестивала. В моя живот “Мартенски музикални дни” и град Русе имат специално място. И по професиионални, и по лични причини. Обичам фестивала, обичам и града. С “Мартенски музикални дни” започнах да се сближавам от 1968 г. – с организираните студентски посещения от Консерваторията. После продължих като редактор в списание “Българска музика”. Дълга е историята, а същественото е, че фестивалът стана моя лична традиция. В нашите срещи имаше прекъсвания, разбира се. Но отдавна гледам да не го пропускам. Защо, ще попитате, нали и в София има фестивали? Да, има доста събития, които се опаковат във фестивален афиш. Но нито един от управляващите фактори в родната ми София, които никак не са малко, дори много повече отколкото е необходимо, не се зае да постави основния до 10 ноември 1989 г. фестивал “Софийски музикални седмици” на съответното му място и да го подкрепя финансово, както трябва, за да запази равнището си. В Русе нещата се случиха малко по-различно. Може би защото Букурещ, където бедната като нас (в началото) Румъния никога не помисли да закрие фестивала “Джордже Енеску”, се намира на 60 километра. Съседите на Русе, от отсрещния бряг на Дунав продължиха да дават доста средства (днес бюджетът се калкулира в милиони евро) и фестивалът не е загубил нищо от световния си престиж сред музиканти и публика. В някакъв смисъл обществеността на Русе постъпи като в Букурещ – запази фестивала и го повери на една умна дама, музиковеда Ива Чавдарова. И до днес, наред с всичката си друга работа по културата в общината, в уикендите тя продължава да програмира фестивала, да уговаря артисти, да се информира професионално за новоизлезли имена, да се грижи за абсолютно всеки фестивален детайл – така вече повече от три десетилетия. Оказа се, че за русенската община, все пак, с всичките уговорки и условия около това твърдение, фестивалът е много по-важен, отколкото бе “Софийски музикални седмици” за столичната община. Която от десетилетия раздава парите почти на калпак, сиреч на всяко новопоявило се “фестивално отроче”, с всякакви неподходящи за това критерии – партиини, политически, конюнктурни… Много рядко – естетически и професионални. Няма обидени. Но много често няма и равнище. Не се препоръчва задълбаване в тая посока: може да стане инфарктно.
Затова и досега, въпреки всички проблеми (обикновено свързани с пари и със завист от самозванци, които искат да овладеят фестивалната ниша) “Мартенски музикални дни” е място за срещи на прекрасни музиканти с тяхната публика в прекрасен градски интериор. Тази хармония озвучава чудодейно улиците, хората и архитектурните скъпоценности на града. Тази година това ще се случи между 16 март и 2 април.
Започвам анонса си за програмата на фестивала със световната премиера на музиката към новонаписания балет “Калиопа” от Емил Табаков, която бележи откриването му. Композиторът ще дирижира своето поредно творение, а музикантите от Русенската филхармония ще имат удоволствието да свържат името на състава си с това събитие. Логично идва фактът, че музиката, свързана със сюжета на балета, е написана от русенец и ще бъде интерпретирана от русенци. Защото легендата за любовта между Калиопа и Мидхат паша е русенско съкровище, което може да се визуализира във всяко въображение, ако човек се спре за малко пред къщата на Калиопа, край дунавския бряг на Русе. Продължавам с оркестровите събития на фестивала, които тази година никак не са малко: ще гостуват Русенският фестивален оркестър (рядко скъпоценно създание на Мария Дуканова и Ива Чавдарова от бивши възпитаници на русенското музикално училище) с Табаков, Светлин Русев и Амори Което (17 март), Софийската филхармония с Георги Димитров, Мартин Цонев и Лия Петрова (25 март), Симфоничният оркестър на Българското национално радио с Марк Кадин и Виви Василева (20 март), Камерният ансамбъл “Софийски солисти” с Пламен Джуров, Минчо Минчев и Никола Минчев (29 март). Закриването е поверено отново на Русенската филхармония с Юрий Илинов и Людмил Ангелов (2 април).
Две оперни премиери за Русе поднася тази година фестивалът. На български опери. Освен редовното участие на Русенската опера – тази годин с премиерата на “Лето 893” от Парашкев Хаджиев (27 март), на фестивала ще гостува съставът на Пловдивската държавна опера с много успешния спектакъл на “Чичовци” от Лазар Николов под диригентството на Павел Балев и с музикалното ръководство на Драгомир Йосифов (31 март).Гостуването на музикантите от Пловдив продължава на следващия ден с концерт на Симфоничния оркестър на Пловдивската опера с Диан Чобанов, Вера Гиргинова и Ивайло Василев.
Изключително богат е и камерният ансамблов дял от фестивалния афиш. Френският струнен квартет Ебен гостува за първи път на фестивала (23 март) като продължава създадената отдавна традиция на “Мартенски музикални дни” да се канят световноизвестни струнни квартети. Повечето от тях и досега познават само Русе като столица на фестивал в България. Квартетната култура ще има още свои представители в лицето на дамите от Струнен квартет Фрош (28 март) които са редовни и желани гости на фестивала. Очакват се рециталите на Алетксандър Хинчев (24 март), едно голямо име в българския пианизъм, на Светлин Русев, когото публиката ще чуе в партньорство с китариста Еманюел Росфелдер (21 март), на известния баритон Кирил Манолов, който дебютира на фестивала заедно с Боряна Ламбрева (19 март). За първи път идва и известният немски виолончелист Леонард Елшенбройх, заедно с пианиста Алексей Гринюк (18 март). Към традиционната класическа програма се добавят концерти за изкушените от бароковата звучност (30 март) и джаз-прозренията на Ансамбъл Ars Nova Lux от Люксембург (22 март). А фантастичният вокален секстет The Queen Six ще предложи любовна лирика в програма-изненада. (26 март)
Във фестивалното време и пространство Русе е място за срещи не само за меломаните и техните предпочитани изпълнители. Градът посреща серия от нтердисциплинарни събития с организирането на изложби (Николай Бузов, Юлиан Табоаков), с прожекция на филми (“Пианото на Шостакович” – 25 март), с представяне на книги (Лазар Николов “Разказ за преживяното” – 1 април), на спектакли (“Европа в нас” – 23 март), с икъла Junior с цигуларката Яна Готхайл и пианиста Кай Шумахер (19 март).
Очаквам “Мартенски музикални дни”. Това е фестивалът, който удържа своето планиране в две седмици (тази година – дори 20 дни), в които всеки ден носи на изкушените от класиката нещо ново, винаги заредено с идея, със смисъл, с информация за съвременния музикален свят. Това е фестивалът, който без много шум и хвалене, без да разполага със средствата за реклама, (които се харчат от “ивенти”), но със стандарт и качество държи на европейската си същност и успешно работи с изветните музиканти така, че те да са в Русе винаги по това време. Защото си е създал много широк, но и качествен приятелски кръг от изпълнители, които са му верни и идват с удоволствие. Винаги във втората половина на март, когато Русе е фестивал. Ще бъде и сега – за 62-и път!