Павел почина на 22 януари, неделя, на 84-годишна възраст.
Дали се разбира трагизмът, който се съдържа в тези думи? Когато си отиде подобна личност идват сълзи от скръб, но и от ярост… Много е несправедливо!
Защото Павел Герджиков е цял един незаменим свят! На неговото място няма как да дойде друг със същия капацитет. Не познавам друг човек – такова съчетание на музикален и вокален талант с огромна култура и интелектуална мощ, опираща се на безкрайни познания в хуманитаризма, с невероятното негово чувство за хумор, ирония и себеирония… И, разбира се, бохем с червено вино, ларж, изключително ларж, гледащ винаги отгоре, с насмешка на дребното, битовото, кариерното… Добър човек, много добър, грижовен човек! И страхотен приятел!
Опитвам се в обърканото си от скръб съзнание да подредя най-важното, което трябва да се спомене за това, което остави на България певецът и интелектуалецът Павел Герджиков. Този ренесансов човек! Защото всичко, което направи с уникалната си работоспособност е стойностно, важно, с огромно значение за българската култура.
Той изпя всичко, що бе написано за бас от българските композитори, докато бе активен на сцената и в концертната зала. Всеки композитор бе щастлив, когато Павел изпълняваше композицията му. Знаеше се, че Павел ще прочете в творбата на композитора и това, което не е допускал, че го има, че може да излезе на бял свят. Да прозвучи! Съвестта му на изпълнител, на интерпретатор, на пръв изпълнител бе пословична. А и той притежаваше универсални музикални качества – красив, изразителен глас, фантастична вокална техника, абсолютен слух, невероятна прима виста, изключителна дикция в артикулацията на текста и музикалната фраза (впрочем по отношение на грамотния български език и културата на говора беше непримирим), огромна артистичност, която излъчваше и в звукоизвличането си, и в сценичното си поведение, и на концертния подиум. Можеше да се превъплъти във всеки и във всичко! Павел беше певец, който знаеше действително да пее барокова музика и Моцарт, което по тези ширини не е всекидневно умение. А репертоарът му – оперен, камерен, ораториален, симфоничен – бе неизбродим. Факт е, че в Националното радио има над 600 записа на Герджиков. Във всички музикални жанрове! Имаше невероятна памет не само за музика, също за поезия, за история, философия, за оперната практика в България. Огромната си култура вложи и в практиката си на оперен режисьор, какъвто той е от десетилетия. Няма българска сцена, на която да не се е изявил и като режисьор-постановчик.
За малко щях да пропусна да подчертая какъв педагог беше професор Павел Герджиков и колко ценен беше за студентите, че и за колегите си в академията. Учеше ги на култура, на стил, на интерпретация. Най-много ги учеше с примера на личния си работохолизъм. Имаше и слух, и интуиция за най-талантливите. Беше пределно честен и почтен и в музиката, и с хората. Беше, разбира се, много щастлив човек, защото цял живот се занимаваше с изкуството, с което бе свързан, което можеше да практикува по толкова красив начин и на което бе невероятно отдаден. Музиката беше голямата му любов. Както и семейството му.
Каквото и да напиша за Павел Герджиков би било недостатъчно. Думите не стигат, а всеки суперлатив по отношение на Павел би бил клише. Защото той беше извънреден. Боже, не е за вярване, че отсега нататък ще живее само в спомените ми. Ще слушам невероятния музикант, ще си спомням за невероятния човек. Осиротяването е жестоко!
Светла е паметта му, спокоен да е пътят му!