Заглавието на текста е цитат от откровенията на Оливие Месиен, поясняващи езика и смисъла на неговия уникален “Квартет за края на времето” – композиция, знакова не само за творчеството му, но и за музиката, родена през ХХ век. Драматична е историята на квартета: през 1940 г. 31-годишният Месиен е мобилизиран в армията и съвсем скоро попада в плен. След неуспешен опит за бягство той е въдворен в концентрационен лагер за военнопленници – Щалаг VIII A, близко до град Гьорлиц. В лагера предизвикал учудването на немската охрана, която открила в багажа му джобни партитури – произведения на Бах, Берг, Дебюси, Онегер, Равел и Стравински. Повечето от охраняващите обичали музиката и разрешили на Месиен да задържи партитурите, а един от офицерите дори му предоставил нотни листа, моливи и гума. Така композиторът имал възможност да напише своя квартет, чийто състав бил определен от инструментите на музиканти, които споделяли съдбата на Месиен – цигулка, виолончело, кларинет и пиано. С тях се е състояла и премиерата му в лагера – на 15 януари, 1941 г.
Квартетът, както пише Месиен, е вдъхновен от Откровението на Йоан (Апокалипсис), от което най-силно за него било въздействието на редове от десетата глава: “И видях друг силен Ангел да слиза от небето, обгърнат от облак, над главата му имаше дъга, лицето му беше като слънцето, и краката му като огнени стълбове. И държеше в ръката си разгъната книжка; и като положи дясната си нога на морето, а лявата на земята, извика с висок глас, сякаш изрева лъв. И когато извика седемте гръмове нададоха своите гласове. И след като седемте гръмове издадоха своите гласове аз поисках да пиша, но чух глас от небето, който каза: “Запечатай това, което изговориха седемте гръмове и недей го писа.” А Ангелът вдигна десницата си към небето и се закле, че не ще вече да има време, но в дните, когато седмият Ангел възгласи и затръби, ще се изпълни тайната на Бога.”
Квартетът е в осем части, защото, както Месиен пише: “Седем е свещеното число, сътворяването на шестте дни, осветено чрез Божествения съботен покой; седмицата на този покой продължава във вечността и прераства в осмицата на непреходната светлина на неизменния мир.” Всъщност композиторът щедро описва сюжетния контур на всяка част. Квартетът, както подчертават изследователи на неговото творчество, смесва различен тип религиозни мотиви – наред с неизбежните есхатологични названия на части като “Вокализ на ангела, възвестяващ края на времето” (II – квартет), “Танц на яростта за седемте тръби”(VI – квартет) или “Хаос на небесните дъги, възвестяващи края на времето”(VII – квартет), присъства и тихият молитвен екстаз – “Възхвала на вечността на Христос”(V – виолончело, пиано), “Възхвала на безсмъртието на Иисус”(VIII – цигулка, пиано). Към този тематичен кръг се добавят още пеенето на птиците – “Бездната на птиците” (III – кларинет), тишината при разсъмване в “Литургия на кристала” (I – квартет), също и непрограмната “Интерлюдия” (IV – цигулка, виолончело, кларинет). Именно в тази своя композиция Месиен използва различна техника, която той обосновава като “принцип на витража”, пак тук обговаря за първи път цветовете на своята музика – в случая “нежните каскади от синьо-оранжеви акорди” се трансформират към края в “потоци от синьо-оранжева лава…”
Много са подстъпите към тази колосална композиция. Квартет “Силуети” в състав: Калина Митева – цигулка, Габриела Калоянова – виолончело, Кристиян Калоянов – кларинет и Лилия Жекова – пиано се занимава с нея от години. Спомних си, че слушах тяхната, струва ми се, първа версия на прочита през ноември на 2015. И съм отразила впечатленията си във вестник “Култура” от 4 декември, същата година. Сега “Силуети” са отново на тази вълна. От двете им скорошни представяния на творбата бях на второто, което се състоя на 15 януари, точно 81 години след премиерата на квартета в концентрационния лагер в Гьорлиц. И във фокуса на паметта намирам нещо значително – това е един от начините времевият кръговрат да се реализира. Всъщност не съм изненадана от този вид мислене на музикантите от квартета, които вече няма да нарека млади, защото те са близо 15 години заедно, а от десет години се наричат “Силуети” и свирят постоянно. И независимо, че това сигурно им коства доста от свободното време извън местата, на които работят, за да живеят, продължават със същия хъс, с който започнаха. И сега се намират сигурно някъде около възрастта, на която Месиен пише своя квартет.
За по-цялостното запознаване на публиката със съдържанието на творбата музикантите са помолили Ицхак Финци да прочете тези редове от апокалипсиса, които са импулсирали композицията, както и бележките на Месиен за музиката на всяка една от осемте части на квартета. Гласът звучи, записан преди всяка от частите и въвежда слушателя към основното, което тя изразява. На сцената се играе със светлината, а към това се добавя и мултимедийно прожектиране на цветни изображения, които евентуално водят към колористичните импулси на композитора. Не съм привърженик на допълването на инструменталната музика с каквито и да е подвижни и неподвижни картинки. Още повече, че тази творба на Месиен е забележително, по отношение на колорита, звуково изображение на своето съдържание. И това може би е единствената критична бележка към чудесните музиканти от “Силуети”, които изградиха тази комплексна творба с ритуална съкровеност, със завладяващо инструментално поведение. Прочитът им изразяваше върховно преклонение пред музикално-изобразителния разказ. Толкова пластове и състояния излъчиха: проникновена, звуково рафинирана медитативност, заключена в отдадено на молитва безвремие в пета и осма част, импровизационността и намерения колорит в птичата песен в първата част, наистина гранитен звук, както го назовава авторът в шеста част; приближаване до безплътност на звука в грегорианския речитатив на втората част (много фина работа с вибратото в цигулка и чело със сурдини в средния дял, която инспирира цветността на “нежните каскади” в пианото), забележителна, напрегната игра с възможните звукови параметри в кларинетното соло в трета част с търпение на фразата, впечатляващо влизане в тишината и “произнесен” с вкус контраст с повтарящите се “птичи” епизоди. Ансамбъл “Силуети” отдавна са изключително грамотни хора, съвместността в мисъл, изказ, звукови изражения на изказа, характер на фразата през щрих и динамика, както и баланс в сложния времеви порядък на музикалното движение не са им проблем, разбира се от само себе си. Това, което изведе смисъла на повторното им обръщане (сигурна съм, че няма да е последно) към квартета е много по-зрялото, вътрешно тълкуване на този сложен, отдаден на религия и природа, метафизичен свят.