В концертното студио на Националното радио вокалният ансамбъл Gli Accordati (Настроените) под диригентството на Драгомир Йосифов, основател на състава, изнесе коледен концерт (14.12.) със заглавие Абати и хистриони. Заглавието положително е идея на Йосифов, чиито хрумвания често отвеждат слушателите/читателите към словесна игра между епохите. И така – за тези които се дивят на думата “хистриони” ще поясня, че тя е с латински корен и насочва към пътуващите актьори в древния Рим и средновековна Европа. Ансамбълът е формиран преди 7 години и, както пише неговият основател и диригент, е “реализация на отдавнашна смътна мечта, на много желания като пееща форма на приятелство и израз на взаимна “настроеност”… Историята ни, продължава Йосифов, е всъщност в бъдещето. Репертоарът ни съдържа както най-изискани образци на musica riservata (понятието означава, в най-общ смисъл, музика за избран кръг слушатели), молитви и псалми, така и най-безпардонни виланели, шансони и морески.”
В такъв порядък бе и програмата на концерта им, посветен на Рождество Христово, който се излъчи и в Коледния ден на Еврорадио по програма “Христо Ботев”. Програма, съчетала музика сакра и музика профана в идеален, очакван, но и изненадващ контраст и рядко срещащ се вкус. Ансамбълът е камерен (12 певци) и отдавна е заявил възможности в прокламирането на културата на ансамбловото пеене. Дадох си сметка, че съм пропуснала две-три години от тяхната работа, но това, което те показаха в една програма, съчетала творби от ХVI, XVII и ХХ век бе повече от удивително. Най-напред бих откроила усещането за безпределност на възможностите им. Самата програма маркираше тази тенденция – да извади много цветове от безкрайната палитра на състава. Той показа изключително висока полифонична култура в Днес Христос е роден (1619) на Ян Питерсон Свелинк или на химна, посветен на Пресветата Дева Ave dulissima Maria (1603) от Карло Джезуалдо да Веноза. Но това определение за майсторството им никак не е достатъчно. То не може да включи съвършеното легато във фразирането, впечатляващото звукопроизводство, създаващо сякаш своя акустическа характеристика с отзвучаването на всеки глас във вокалната картина. Бързам да добавя шокиращите находки в “профанните” творби. Например в щедрата фриволност на Ала-ла пиа калиа и Ки Килики? Кукуруку! – образци на виланелата от Орландо ди Ласо, които чухме, поднесени с изобилие от звукови идеи, реализирани с перфектно изпълнен щрих, с изведено докрай темброво въображение, с внезапни динамични лупинги, в които емисията оставаше все така недокосната от примеси – чиста, кристална, прозрачна, въздушна… И същевременно плътно фиксираща настроенията във всяка една миниатюра от програмата на Настроените. Предаваше им ги и техният вдъхновител и диригент Драгомир Йосифов. Той излъчваше щастлива освободеност, естественост, ръцете му, пределно изразителни, рисуваха всяко движение, стила, характера му, играта в него, импровизацията. И настроението! С какво настроение пееха! Радостта, че музицират, че предават тази своя музика на едни хора, които ги слушаха благодарствено, бе толкова осезаема. И на такова равнище!
Все още не съм обърнала внимание на фантастичната артикулация на словесния текст (пяха на 5 езика), завършена и изведена до такава степен, може би и благодарение на виртуозната щриховка в музикалния. Не си спомням откога не съм била свидетел на такова майсторство. И на такава лекота в изпълнението на музикантския акт. Слушах неповторимо изпълнена музика от привилегировани музиканти. Привилегировани са, защото могат толкова много и, надявам се, го чуват, знаят. И още по-силно се надявам, че копнежът им, желанието им да музицират именно така ще устоят на всекидневието, което им предлага “Прекрасният нов свят”.
Връщам се към сакралната част, за да не пропусна духовния Стравински – с Аве Мария и Богородице, Дево, както и Богородице, Дево, радуйся на Арво Пярт, най-късната композиция в програмата, създадена през 1990, които отново ни въведоха в църковната обител. Безпроблемно настроиха гласовете в ансамбъла си, за да прекрачат отново прага на храма – с изравнен, мек, благороден звук, леко патиниран, с малко вибрато, молитвен звук, пречистващ, напомнящ… Трите мотета на Франсис Пуленк, предаващи светлия миг на Христовото рождение, фиксираха една изтънченост, деликатност в звуковата емисия, допълнително обогатена от фонетичната специфика на френския език, въпреки че мотетите са на латински – и особено в отзвучаването на фразата. Завършиха програмата си със староанглийския аноним (ХV век) Няма друга роза с по-голяма добродетел, като че обединяващ, утвърждаващ характера на целия този концерт, който ще помня дълго. В момента в България няма друг такъв вокален ансамбъл. Но няма и институция, която да пожелае да приюти и подкрепи тези толкова талантливи хора.