Tutto Verdi – така е озаглавил соловия си компактдиск баритонът Кирил Манолов – продукция на Българското национално радио. Концертът на именития български вокален майстор (24 06), заедно със Симфоничния оркестър и Смесения хор на радиото, дирижиран от Павел Балев носеше същото заглавие, защото представи това ценно издание с арии, включени в него. Към очакваната програма имаше страхотен бонус – Красимира Стоянова дойде да пее в концерта по молба на Манолов, което прибави към атмосферата в залата и още щастливо напрежение от срещата с тази невероятна певица. Като изключим строежа на програмата, основан на принципа арии и инструментални фрагменти от опери, подредени по стил и сюжет, всичко друго бе неочаквано, бе изпълнена с проникновеност, с динамични събития в музикалното протичане, с възможности за непрестанни открития в познатите текстове.
Не е мое откритие, че Кирил Манолов има щастието да притежава много богат баритонов глас. А личният му слух е добавил към този глас достатъчно красиви “аксесоари”, които уплътняват емоционално вокалната емисия. В нея се чуват и изграждат състояния, които оформят цялостно персонажа, представен през арията. Така, както се радва на глас с мощ и волум, Манолов никога не се е задоволявал само да демонстрира силата и могъществото, които гласът му внушава. Той непрестанно работи с различни маниери на звукоизвличане; обича да пее в пианисимо; обича да използва медза воче и дори сотто воче – но ги артикулира така, че се чува и на последния ред в залата – заедно с оркестъра, но когато оркестърът се ръководи от Павел Балев. Фразира впечатляващо. Ариите-портрети на Набуко, Макбет, Риголето, Яго и Фалстаф бяха изпипани до съвършенство. С детайлизирана, нюансирана многоплановост в звуковото скулптиране на образа в арията. Резултатът е действително пълнокръвен портрет на всеки образ, с внушения на серия от състояния като ликуване, колебание, злост, спотаеност, страдание, любов, решителност, обич, отмъстителност, омраза… Все прояви на човешката природа, характеризиращи представените оперни персонажи, категорично нарисувани от Манолов. За това, както вече стана дума, той има цял арсенал от технически средства; използва го внимателно, със стил, с мярка и така съобщава на публиката реално високото равнище на своята култура. Както и способността си да разтвори психологически всеки от от сложните, експресивни герои на баритоновия репертоар, които представя. Единомислието му с Павел Балев е над всякакви канони на пеенето със съпровод – тук двама музиканти взаимно се настройваха един друг за да звучат като проникновен ансамбъл, като рядък, цветен инструмент. Не бива да пропусна оркестровите откъси в концерта, брилянтно артикулирани – и увертюрите към “Набуко” и “Луиза Милер”, и хоровете от “Макбет”, “Трубадур” и “Отело”, както и балетната музика от “Макбет” – в подбора им също прозираше стремежът за бягство от обичайната оркестрова интермедийност, за разнообразяване на програмата и чрез хоровите изпълнения.
И към тази великолепна комбинация, във втората част на концерта се присъедини Красимира Стоянова! Пели са заедно с Манолов, не знам колко често (спомням си “Аида” в Чикаго), но бих искала да припомня, че нейното сътрудничество с Балев е дългогодишно. Издали са дискове, получавали са авторитетни награди за тях, рециталните им концерти са неизброими. Вълнуващ контраст бе нейната поява с речитатива и арията на Амелия от второ действие на “Бал с маски” след Кредото на Яго от “Отело”. И въздействащ! Не бях слушала на живо Стоянова от октомври 2021 г., от нейната великолепна камерна вечер с Людмил Ангелов. Преди това, през март, същата година тя пя в Русе Четири последни песни на Рихард Щраус, заедно с русенския фестивален оркестър и Емил Табаков. А в оперен репертоар не е пяла в София, ако не ме лъже паметта, от също незабравимия й концерт в началото на 2016 г. със Софийската филхармония и диригента Георги Димитров. С годините, обратно на традиционната логика, гласът й става все по-впечатляващо лек, а осезаеми допълнителни вибрации в него добавя невероятният слух на Стоянова по отношение на характера на звука, на колорита, на музикалното движение, на дъховете между фразите, на емисията в различните регистри. Тази ария е известна с доста неудобно написаното “до” от трета октава, както и няколко пъти си (бемол и бекар) от втора. Не случайно не се изпълнява толкова често по концерти, особено пък за начало на изява (въпреки че и Верди я пише за началото на действието), какъвто бе тук случаят с появата на Стоянова. Нейният маниер на пеене омагьосва с естественост, с лекота, с настроението, което изразява и, разбира се, внушава на залата. Всеки детайл от текста блести в нейното музициране, почива на съвършена музикантска логика, съчетана, дори подчинена на интуицията и на спонтанността й. Да, преди всичко спонтанно е точното определение за нейното музициране! След преживяването с арията на Амелия атмосферата се донажежи със знаменателната ария на Фалстаф от първо действие, роля, като че създадена за Кирил Манолов, който направо взриви залата с изпълнението си. За да дойде невероятният финал на концерта със силно драматичния и извънредно разнообразния в проблематиката си, пак рядко изпълняван на концерт, дует на Милер и Луиза, в който Манолов и Стоянова заедно с много чувствителното, гъвкаво движение на оркестъра под палката на Павел Балев направо заличиха общоприетия стандарт на концертно изпълнение. Техният прочит не само разкри целия трагизъм в тази сцена; изпълнението им бе рядка демонстрация на искрено, щастливо музикално приятелство. Гласовете им си партнираха с впечатляваща отзивчивост във фраза, щрих, динамика, с фантастичен рефлекс към взаимно емоционално приближение. И пак ще кажа – с тембровото богатство, което добави и диригентът Павел Балев с великолепно шлифования оркестров звук, който бе постигнал.
Това бе концертна среща с предизвестен успех. А Tutto Verdi – компактдискът на Кирил Манолов, Павел Балев заедно със Симфоничния оркестър на БНР, чийто продуцент е Георги Еленков, ще продължи, убедена съм, трайно удоволствието от невероятното музикално приключение.