Човек винаги има шанс да стане за резил. Но резилът на някои вече е перманентен. Емил Кошлуков, който очевидно е много удобен на властта и на СЕМ, защото вече доста време е генерален директор на БНТ след мандата си, най-напред ме изненада с паричната си претенция към фестивала “Мартенски музикални дни” в Русе. Когато фестивалът не можеше да му плати, защото му бе намален бюджетът, телевизията, която не е на баща му, а е на всички нас се правеше, че такъв фестивал няма. Друг е въпросът, че фестивалът е допринесъл толкова много за българската култура, че ще се помни много след явлението Кошлуков. За него мога да кажа всичко, но че е много пристрастен към културата – не бих могла. Няма нищо общо между онова красиво революционно момче преди трийсет и толкова години и телевизионния директор с вид на отегчен бизнесмен, в който това момче се превърна.
В края на тази година Кошлуков ме “зарадва” два пъти – най-напред прекъсна участието на Петър Стоянович в съботните издания на “Денят започва с Георги Любенов”. Разбирам, трудно е да гледаш всяка събота по-интелигентни, по-градски, много повече знаещи и по-свободни от тебе самия хора, които на всичкото отгоре са надарени и със страхотно чувство за хумор. Дори тези, които се чувстваха засегнати от свободния Стоянович го гледаха неотклонно. Тъкмо започнах да се надявам, че в тези предавания, съботно-неделните, освен политици, артисти и поп-музиканти има място и за едно интелектуално отклонение, нещата приключиха. Разбира се от телевизионните служащи нямаше никаква реакция. Ама никаква! Дори и в самото предаване, в което Стоянович участваше не се каза “гък” по въпроса. Дано да е казано, а аз да съм го пропуснала.
След това другарят Кошлуков ми достави още една радост – на първи януари, 2024 г., в “квадратчето” между 18.30 и 20 ч. когато от 1987 година, с едно единствено изключение, пак поради Кошлуков (но тогава поне го излъчиха на втори януари) се излъчва българският Новогодишен концерт от НДК, сега ще се излъчва Първият международен цирков фестивал. Днес можах да видя телевизионната програма и установих този факт. Откъм НДК имам информация, че телевизията отново е получила едни пари, за да благоволи да излъчи този концерт. Но срещу тези пари не е поела ангажимент за дата и час на излъчване, камо ли на първи януари. Може би ще се чака всички детски мераци на “изтъкнатите” телевизионни водещи да се изпълнят и тогава ще дойде някога и някъде ред на Новогодишния концерт, който си няма никакви връзки в управата на телевизията.
Припомням: в Новогодишния концерт, освен че ще дирижира Емил Табаков, тази година ще свири Минчо Минчев, който не е участвал от десетилетия в този празник. Но свири още в първия (и не само) Новогодишен концерт – на първи януари, 1987 г., а другите солисти бяха Мирела Френи и Николай Гяуров. Впрочем няма да изброявам нататък, от какво се лишават хората, които обичат класическото забавление, но няма как да отидат на концерта в НДК. Излишно е, защото тези, които се интересуват, знаят, а телевизонната власт в БНТ не само че не знае; тя не иска да знае. А и нито Емил Табаков, нито Минчо Минчев ще използват авторитета си да защитават правата на този концерт – никога няма да се снизят дотам. И на тях сигурно им е ясно, доколко телевизионният чиновник би бил някакъв събеседник по въпроса.
Лошото е, че на Кошлуков също му е ясно – това своеволничене от негова страна ще остане без последствия – защото ни политиците, ни някоя от четирите СЕМ-аджийки имат някакво класическо възпитание и съответно интереси към този раздел в музиката. В това отношение положението е повече от бедствено, то е катастрофално. Така че всъщност моят вопъл ще бъде наистина глас в пустиня, но това не ми пречи да попитам: “Не ви ли е срам, другарю Кошлуков, та вие надминахте тези, срещу които се борихте – и се държите като по-отговорен, по-ограничен, но и по-послушен другар от тях по начина, по който използвате малката си и все пак временна власт?”