Известният български цигулар Светлин Русев направи жест към Софийската филхармония, като замести отказалия се Гидон Кремер в концерта на 1 октомври. И пиесата “Тиха молитва” от Гия Канчели бе заменена с цигулковия концерт на Менделсон. Редът на програмата бе сменен и концертът, под диригентството на Найден Тодоров започна с “Просветлена нощ”, оп. 4 на Шьонберг за струнен оркестър. Оригиналът на това ранно произведение на композитора е за секстет, по-късно Шьонберг пише версия за струнен оркестър, която се изпълнява по-често. “Просветлена нощ” е интерпретация на стихотворение от Рихард Демел, в късноромантичен стил. Впрочем изследователите на Шьонберг подчертават, че с тази композиция Шьонберг продължава тенденцията към едночастност в програмната музика на Лист, но за първи път тази програмност се реализира в камерно произведение, в което ефектът от комбинацията на инструментални групи и тембри се трансформира във великолепна с финеса и релефна детайлизация в инструменталното провеждане музика. “Просветлена нощ” е трудна за изпълнение пиеса, избродирана от автора си в гъвкав и хомогенен полифоничен дискурс. Характерът на тази тонова поема често подвежда диригента да преекспонира, дори да хиперболизира чувствения пласт в нея. Найден Тодоров си позволи само в началото подобен ход на две внезапни, дори стряскащи динамични конвулсии, след което очевидно прецени, че поетичният смисъл в този музикален текст изисква тихо произнасяне (указано многократно в партитурата), за да се получи необходимата атмосфера на интимност и латентна еротика, с която 25-годишният Шьонберг е известил любовта си към Матилде, сестрата на своя учител Александър фон Цемлински, с която по-късно сключва брак. Изпълнението покри стандартите в практиката, музиката звучеше с настроение и емоционална логика, инструменталната картина впечатли с голяма степен на звукова отчетливост и щрихово разнообразие, с интензивност и със стремеж към представяне на варианти в тихото “изговаряне” на музикалния текст, който не се реализира цялостно. Звукоизвличането, което може да се сравни с едва доловимо промълвяне е проблем не само на българските оркестри и пиеси като “Просветлена нощ” предлагат възможности за работа и развитие в тази посока.
Менделсон-концертът естествено е в репертоара на известния ни цигулар Светлин Русев. За инструменталист с неговите качества и опит тази композиция винаги може да бъде, както в случая, добър вариант при спасяване на кризисна ситуация. Активността и енергията на Русев в концертната му практика са познати; за него отдавна не е проблем, както се казва, да излезе на сцената направо от самолета. Има невероятна концентрация, великолепна памет и може да изсвири всичко. Може би тъкмо затова винаги имам извънредни очаквания, когато го слушам – защото съм била на негови концерти, които няма как да се забравят. Не се получи така този път с класическия Менделсонов шлагер – в случая тъкмо музиката и личният почерк на цигуларя бяха някак неглижирани. Концертът бе изсвирен твърде общо, в режим на стихийна виртуозност (тук това журналистическо клише е много подходящо), без никакви притеснения от страна и на диригента, и на солиста, които разчитаха предимно на рутинните си рефлекси. Разбира се, публиката беше във възторг и солистът я възнагради с два каприза от Паганини, отново изсвирени с компромиси, които един инструменталист като Светлин Русев, мисля, не бива да допуска.